Баща ми избра мащехата ми пред мен и сбърка жестоко
Бях едвам на 10 години, когато останах единствено с татко ми. Мама просто ни заряза поради любовника си и си потегли.
За баща беше доста мъчно, тъй като не беше независим и кадърен да отгледа дете. Но нямаше избор, защото майка ми очевидно нямаше желание да се връща.
Наложи ми се бързо да порасна. Сама готвех, чистех и се грижих за семейството, тъй като баща работеше доста. Не му оставаше време за домашен отговорности, тъй че всичко падна върху моите рамене.
Трябва ли да споделям какъв брой мъчно ми беше? Докато всичките ми другари се разхождаха, аз тичах из у дома с тенджера и метла.
След 4 години татко ми ми призна, че има нова жена. Мислех, че това ще има позитивен резултат върху живота ни, само че грешах.
Тя не беше стопанка. Не искаше да прави нищо, тъй че цялата домакинска работа продължи да бъде моя отговорност. Освен това мащехата ми се опитваше да ме изгони от у дома и постоянно ме наказваше.
След като тя се появи, парите напълно не ни стигаха. Тя харчеше цялата заплата на татко си за облекла и козметика. Не се интересуваше, че хладилникът е празен или от домакинска работа.
Дори не ми даваше пари за учебния стол, с цел да не се лишава от своите женски наслади. Цял ден се разхождах гладна и гледах в устите на съучениците си.
Дори останах без рокля за бала си. Мащехата похарчи парите, които татко ми бе отделил, с цел да си купя вечерна рокля, за едно пътешестване и вървене на море.
Баща ми не й сподели нито дума. Струва ми се, че той просто се опасяваше да остане самичък и по тази причина угаждаше на всичките й прищявки.
Веднага щом приключих учебно заведение се изнесоха от вкъщи на родителите си. Влязох в университет и си открих почасова работа, тъй като нямаше от какво да пребивавам. Преминах и курс за шивачка, с цел да печеля някой спомагателен лев.
Баща ми даже не се сети за мен през цялото това време.
Преди няколко години разбрах, че татко ми се е разболял Мащехата ми ми се обади и сподели, че заболяването е смъртоносна и напреднала, тъй че е невероятно да се излекува.
Реших да оставя всичко настрани и да го посетя, с цел да не се усещам гузна по-късно. Баща ми обаче стартира да крещи от вратата, че съм длъжна да го виждам, тъй като той ме бил отгледал.
Казах му, че съм съгласна да се грижа за него, в случай че припише жилището на мен.
— Ах, ти негоднице! Искаш жилището ми ли? Никога! Ще отиде при жена ми, тъй като ти нямаш нищо общо с него! – избухна татко ми.
След фразата „ ти тук си никоя “ се обърнах и си потеглих. Разбрах, че от дълго време сме си станали непознати.
Преди половин година татко ми умря. Той завеща всичко на брачната половинка си до последната стотинка. А тя, апропо, въобще не се погрижи за него – татко ми прекара последните си месеци в старешки дом.
Е, направи ли верния избор?
